Immaterial fashion
или предизвикателството да бъдеш “anti-label”
В един свят, в който всичко подлежи на промяна и изгаря на бързи обороти, ни се ще да повярваме, че има неща, които остават незименни, вечни.
В един свят, в който тенденциите унищожават усещането за естетика, стилът и личността придобиват все по-голям смисъл.
В един свят, в който модата достига до самоунищожение, творецът изпъква като единствен спасител на съзнанието и вкуса. На човешкото в изкуството и живота.
Няма нищо по-тренди от въображението и по-модерно от познаването на себе си. Върху тези постгулати се основава философията и работата на моден дизайнер Боян Петрушевски. Но може би е по-правилно да го наречем дизайнер на облекло, защото ‘мода’ не е неговата дума. Ефимерността на бързо сменящите се трендове не го интересува. Дрехите на Боян са предназначени за хора, които не са скъсали с вътрешния си свят, с малкото дете или симпатичното чудовище, което живее във всеки от нас. Дрехата като игра, закачка, провокация и акт на себеутвърждаване е неговият персонален принос към изкуството да правиш облекло.
Въпреки че бяга от дефиниции и разбива стереотипните представи за мода и дреха в традиционния смисъл, стилът Петрушевски остава отличителен във всеки момент. Дизайнерът не се страхува да експериментира с формите и тъканите, да разчупва структурата на дрехата, създавайки естетика, която едно неопитно око би определило погрешно като минималистична. Богатството на функционални детайли и сложната техника на формите, която променя силуета и нарушава правилата на общоприетото, изненадват и провокират. Всяка дреха е създадена не толкова да пасне на тялото, колкото на вътрешния свят на човека, да облече характера и настроението му, да даде израз на неговата вътрешна хармония. Боян изпозлва материята, за да ни отведе отвъд нея, в едно приказно, нематериално измерение, далече от глъчката на комерсиализираната действителност.
Светът на Петрушевски е тъмен, но никога мрачен, светъл, но никога бляскав. Многополюсен и многостранен. Далеч от шума и суетата, Боян изгражда най-съществената граматика на формите. Линии, изсечени в пространството, като статуи, силуети, които постоянно се менят, в крехък баланс между движение и форма, подвижност и статичност. Както в проекта „Sand People” от 2010, дизайнерът взима най-функционалните и “easy” елементи, характерни за облеклото на древни цивилизации, и ги пренася в постмодернистичната градска среда, където вече не съществуват други ориентири, освен индивидуалността и личния стил. Няма нищо излишно в геометрията на неговите творения. Разкроени, разнебитени, зашеметени, облъчени, неговите дрехи-герои ни пренасят в други измерения, ядрени мутанти, изхвърлени на брега от една „пропаднала” епоха, пропъдени ангели, осъдени да бродят в търсене на една различна, по-автентична емоционалност. Забравените, ненужни материи се завръщат към нов живот, както е случаят с парашутите от Втората световна война, които дизайнерът използва за своя проект „Recycling Future” oт 2009. Всичко подлежи на рециклиране, всичко е (било) мода, бъдещето вече е измислено и сътворено хиляди пъти, но това не пречи на твореца да го сътвори още веднъж и още веднъж и още веднъж, с надеждата, че може би така ще го спаси от гибел. В определени моменти всеки от нас проявява неподозирани черти от характера си, които е мислил, че не притежава, защото нещо го провокира да надскочи себе си. В тези неясни мигове на себепознаване и трансформация границите се размиват, илюзиите падат, истините се променят, историите сменят своя край. Такива са внушенията на проекта „Thin Red Line” от 2010, където насред градската пустош, се възправя новия човек, призван да спаси света, да прекрачи малката червена линия, разделяща бъдещето от миналото, да се пребори със страховете си и да преобрази света. Нещо като футуристичен нинжда, който пази в себе си извечните тайни на вселената и носи ключа към разгадаване на бъдещето. Маргиналите, отритнатите, житейските скитници, чудатите животни, населяващи градската джунгла, сенки от образи, образи-сенки: това са героите на Боян - паралелни съдби, които като счупено огледало ни насочват към самите нас, към онези скрити рани, които носим дълбоко вътре, но които често се страхуваме да погледнем. Като „Момичето с паяци в косите”, димпломният проект на Боян, емблематичен за него. Антигероиня, красавица на тъмата, покровителка на миниатюрните същества, които пълзят в ъглите на нечие съзнание, тя е проекция на страха от непознатото и едновременно на неговото превъзмогване, сюблимирането му в естетическа форма, подчинена на собствени закони.
Историята, която Боян Петрушевски разказва с всеки свой проект, си има поука: в неопределеността на нашето съвремие, единствената сигурна ценност остава индивидуалността във всичките й познати и непознати форми. Маргиналността като индивидуалност и индивидуалността като маргиналност. Ето защо на въпроса какво би посъветвал младите жени за тяхното облекло, Боян отговаря “Да бъдат себе си”. Защото не облеклото прави човека, а точно обратното – всеки един от нас е призван да бъде дизайнер на собственото си аз. А в това няма трендове.
Димитър Пижев
